Българите в Сърбия изчезват

Сръбският вестник „Данас“ съобщава за сложните проблеми, свързани с българското малцинство в Сърбия. Последното преброяване на населението показва забележим спад на българската общност, което поражда безпокойство и подтиква към по-внимателно разглеждане на основните фактори, допринасящи за тази тенденция.

Според данните от преброяването българското малцинство в Сърбия в момента наброява малко под 13 хил. души, което е рязък контраст с отчетените през 1948 г. близо 60 хил. души. Най-значителният спад е настъпил между 1971 и 1991 г., но както посочва „Данас“, феноменът на привидно „изчезващите“ българи продължава и до днес.

Представителите на българската общност обясняват този продължаващ спад с комбинация от емиграция и явление, наречено „мимикрия“. Емиграцията често се обяснява като отговор на икономическите предизвикателства, особено в пограничните райони на Югоизточна Сърбия, където живеят повечето българи. Тези райони, характеризиращи се с икономически трудности и ограничени възможности за заетост, са свидетели на забележителен отлив на лица, търсещи по-добри перспективи на други места.

Интересно е да се отбележи, че членството на България в ЕС също е изиграло роля за намаляването на броя на българите в тези гранични райони. Съблазънта на по-добрите възможности в чужбина, съчетана със стремежа към „по-добър живот“, е довела до засилена емиграция, която е допринесла за намаляването на българската общност в тези райони.

Стефан Стойков, председател на Националния съвет на българското малцинство, хвърля светлина върху образователния избор на българските младежи в Сърбия. Той подчертава, че значителен процент от българските младежи, приблизително 90 %, продължават висшето си образование в български университети, което подсказва за потенциална връзка между образователните стремежи и моделите на емиграция.

Освен това в „Данас“ е поместена статията на Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, който поставя един пикантен въпрос. Той поставя под въпрос разпространението на „мимикрията“ или прикриването на българския произход в Сърбия, като размишлява дали това е стратегия за оцеляване в контекст, в който определянето като българин може да се възприеме като предизвикателство.