Българите предпочитат скъпите бързи кредити пред кредитните карти въпреки по-добрите лихви

В България се наблюдава значителен ръст в използването на бързи кредити – тенденция, обусловена от няколко фактора. Според Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“, банковата система в страната е създала ниша за този вид заеми поради тромавите процедури, свързани с традиционните банкови кредити, особено за по-малки суми. Въпреки че кредитните карти, които обикновено предлагат по-добри лихвени проценти, са по-рядко разпространени в България в сравнение с други страни, много българи предпочитат по-скъпите бързи кредити заради лесния им достъп, отбеляза Николов по време на интервю за телевизия Bloomberg.

Николов подчерта, че хората използват бързи кредити не само по необходимост, но и за дискреционни разходи. Това поведение отразява финансовата култура, която преобладава в България. Той изтъкна, че компаниите за бързи кредити са затегнали условията си за отпускане на кредити, като са направили по-трудно получаването на заем само с лична карта. Това повдига въпроса защо хората, които имат възможност да си осигурят банкови кредити, все още избират по-бързите, макар и по-скъпи варианти за кредитиране.

Въпреки продължаващите дискусии за въвеждане на закон за личния фалит в България, страната остава единствената членка на ЕС без такова законодателство. Въпреки че законът е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), той все още не е приет. Николов обясни, че в други държави със закони за личния фалит кредитните институции са станали по-предпазливи, тъй като знаят, че неизпълнението на задълженията може да доведе до фалит.

Компаниите за бързи кредити често са изправени пред съдебни дела в полза на потребителите, но тези случаи са редки. Николов предположи, че ако бъде приет закон за представителните искове, той би могъл да намали агресивните кредитни практики на тези компании, което ще доведе до по-малко лоши дългове и подобряване на практиките. Понастоящем дружествата за бързи кредити продължават да отпускат големи суми кредити, като компенсират потенциалните просрочия с високи такси и лихвени проценти, плащани от платежоспособните потребители.

Николов разкритикува високите разходи, свързани с бързите кредити, като отбеляза, че макар законовият таван на годишния процент на разходите (ГПР) да е определен на около 67-68 %, често се отпускат кредити с лихви, надвишаващи 100-200 %, а понякога дори 300 % годишно. Тези високи лихвени проценти често са придружени от скрити такси, които утежняват разходите на кредитополучателите.

Пазарът на малки потребителски кредити е доминиран от компаниите за заеми до заплата, като малко големи банки се конкурират в този сектор. Дори и след навлизането на големите банки, дружествата за кредити до заплата успяват да запазят и увеличат пазарния си дял. Николов изрази загриженост, че тази липса на конкуренция и разпространението на високолихвените кредити може да доведе до системни проблеми в случай на финансова криза.