Българските земеделски стопани изостават от колегите си в ЕС по доходи и селскостопанска продукция
Въпреки силната позиция на България в производството на зърнени култури в рамките на Европейския съюз, последните данни на Евростат показват значителен спад в почти всички икономически показатели за българското селско стопанство в сравнение със средното за ЕС.
През 2021 г. брутната добавена стойност (БДС) на българското селско стопанство съставлява 5% от общата БДС на страната. Към 2022 г. обаче този дял е намалял до 4,3%. Данните на Евростат сочат, че ръстът на БДС в селското стопанство на България през миналата година е бил едва 1%, докато в съседна Гърция увеличението е било 3,1%. Това е така, въпреки че през 2022 г. България ще произведе над 10,3 млн. тона пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик и рапица.
Различията се разпростират и върху доходите на земеделските стопани. През 2023 г. индексът на доходите на българските земеделски стопани възлиза на едва 74,5 пункта, което е значително по-ниско от средните 95,9 пункта за ЕС и 97,9 пункта за Гърция. За сравнение, индексът на доходите в Чешката република е 79 точки, в Хърватия – 90,1 точки, а в Германия – 95,2 точки.
Що се отнася до селскостопанската продукция, стойността на растителната продукция в Гърция през миналата година е била 3,4%, докато в България тя е едва 1,3%. Животновъдният сектор показва подобна тенденция, като в Гърция тя е 1,5 %, а в България – 0,6 %. Двете страни имат еднакъв процент в популациите на едър рогат добитък и свине, съответно 0,8% и 0,6%.
Броят на земеделските стопанства допълнително подчертава разликата. В Гърция са регистрирани 530 680 земеделски стопанства, докато в България те са 132 740. Това до голяма степен се дължи на по-високата активност и подкрепа за малките и средните стопанства в Гърция. Докато България води по брой на малките стопанства със стандартен производствен обем под 8000 евро (67,3% в сравнение с 63,3% в Гърция), тя изостава в други области.
В Гърция 96,9% от стопанствата са семейни, докато в България те са 84,5%. Жените управляват 32,2 % от регистрираните земеделски стопанства в Гърция, докато в България този дял е 27,9 %.
Българското селско стопанство обаче показва силни страни в областта на подмладяването и образованието. В България 9% от стопанствата се управляват от лица под 40 години, докато в Гърция те са 3,5%. Освен това 9% от българските управители на стопанства са завършили аграрно образование, докато в Гърция само 0,7% са получили необходимото професионално обучение.
Translated with DeepL.com (free version)