Европейски съд отхвърли регистрацията на нова православна църква в България

ЕСПЧ определи жалбата като „явно необоснована“ поради възможността за объркване с Българската православна църква

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли единодушно жалбата „Православна християнска църква и други срещу България“ като недопустима. Решението беше взето на 6 март от тричленен съдебен състав, включващ и българския съдия Диана Ковачева, и е окончателно.

Жалбата пред ЕСПЧ е подадена след като българските съдилища – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, отказаха да регистрират религиозната институция, инициирана от Христо Петров Събев. Жалбоподателите твърдяха, че са нарушени техните права по член 9 и член 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, касаещи свободата на религията и сдружаването.

В основата на отказа от страна на българските съдебни институции стои заключението, че наименованието „Православна християнска църква“ е твърде близко до това на Българската православна църква (БПЦ), което би могло да създаде объркване сред вярващите. Допълнителен аргумент е, че учредителите на новата църква споделят идентични религиозни вярвания и практики с БПЦ.

ЕСПЧ потвърди българската позиция

За разлика от предишни подобни дела като „Независима православна църква и Захариев срещу България“ и „Българска православна старостилна църква и други срещу България“, в настоящия случай ЕСПЧ прие аргументите на българската страна. Съдът подчерта, че националните съдилища са предоставили достатъчно основателни причини за отказа от регистрация, основно поради значителното сходство в наименованията.

В решението си ЕСПЧ отбелязва, че мотивите на българските съдилища не са произволни, а объркващото сходство между имената е реално. Според съда, между наименованията няма съществено смислово различие, като единственото разграничение е добавянето на думата „християнска“ в името на църквата-жалбоподател.

На тези основания ЕСПЧ обяви жалбата за „явно необоснована“ и я отхвърли, позовавайки се на член 35 §§ 3 а) и 4 от Конвенцията за защита на правата на човека.