Иван Хиновски: Доказани залежи на природен газ в България не се разработват поради неясни причини
Ще открие ли България значими енергийни ресурси в Черно море?
Правителството на България и енергийният гигант Shell подписаха договор за проучване и търсене на нефт и природен газ в българската акватория на Черно море. Според информация от Министерството на енергетиката, предстоящите проучвания ще обхванат „Блок 1-26 Хан Тервел“ с площ около 4000 квадратни метра, разположен южно от „Блок Хан Аспарух“, където в момента проучвателни дейности извършва OMV Petrom – най-голямата нефтена компания на Румъния.
В интервю за „Фокус“ председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски коментира, че новата зона е многообещаваща поради близостта й до турската зона, където преди четири години Shell откри значителни количества газови хидрати. „Това е форма на природен газ, която не е конвенционална, и Турция възлага изключително големи надежди на този ресурс. Да се надяваме, че и в нашата изключителна икономическа зона ще има същите такива количества,“ заяви Хиновски.
Експертът обаче предупреждава, че между проучванията, регистрирането на геоложко откритие и реалния добив има период от 5 до 10 години. „Не бива да смятаме, че в момента става чудо. След регистрирането на геоложкото откритие следва процедура по неговата оценка, картирания, локализации, проектиране на съоръженията за евакуация на газа към сушата и към други носители,“ поясни той.
Неразработени находища на сушата
Парадоксално, докато България инвестира в морски проучвания, вече доказани находища на природен газ на сушата остават неразработени. Хиновски посочи като пример големия резервоар в т.нар. Етрополска шиста, обхващащ районите на Луковит, Кнежа, Враца и Сухаче. Заявената концесия за окончателно проучване и добив в този регион стои блокирана от три години.
„Не ѝ се дава ход поради нещо, което ние не знаем като неправителствени организации. Или става въпрос за екологични страхове, или за чужди интереси, или за нещо друго, което не излиза на повърхността,“ коментира експертът. Той добави, че има залежи и в района на Добруджа, но там проучванията са възпрепятствани от силното влияние на зърнопроизводителите и екологичните организации.
Реакторите за АЕЦ „Белене“ остават в България
В същия ден стана ясно, че двата реактора, предназначени за АЕЦ „Белене“, няма да бъдат продавани на Украйна. Хиновски оцени това решение като положително и изрази мнение, че България трябва да преразгледа възможностите за използване на това оборудване в страната.
Относно състоянието на реакторите експертът категорично отхвърли твърденията, че те са остарели или компрометирани. „Това е оборудване, което се консервира при строго определени обстоятелства, при условия, които се спазват стриктно. Това са международни стандарти. Напълно годно е. Дори след 5, 10, 15 години това оборудване може да се използва, защото то не е електроника. Това са машинни елементи, които нямат срок на годност,“ обясни Хиновски.
Въпреки това, началото на строителството на АЕЦ „Белене“ остава далечна перспектива. Необходими са подробни анализи на възможностите и намиране на международен партньор, който да гарантира безопасността на проекта – било то руска компания, „Уестингхаус“ или „Фраматом“.
