Красимир Вълчев: Учебните програми са прекалено амбициозни

Министърът на образованието планира промени в учебния план от 2026 – 2027 година, а цялостната реформа ще отнеме 4-5 години

Образователната система в България има нужда от сериозни реформи в учебните програми и начина на оценяване на учениците. Това стана ясно от изказването на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев в предаването „Защо, господин министър“ по bTV.

„Нашата система, погледната през учебните програми, е прекалено амбициозна в предоставянето на знания – има базови знания, без които не може и те формират умения, но има и прекалено много фактология„, сподели министър Вълчев пред телевизията. Според него е много по-важно учениците да осмислят, да свързват знания, да мислят задълбочено и да развиват креативност.

Промени в учебния план

Министерството на образованието вече е публикувало концепция за необходимите промени в образователната система. Предвижда се по-бързата промяна в учебния план да бъде въведена от учебната 2026-2027 година, докато цялостната реформа в учебните програми ще изисква между четири и пет години за реализация.

„Тъй като промяната в учебните програми ще отнеме повече време, ще направим по-бърза промяна в учебния план, така че да намалим малко амбицията за високопрофилирана и специализирана подготовка от една страна и за чуждоезиково обучение„, обясни Вълчев.

Министърът отбеляза, че чуждоезиковото обучение в момента заема твърде голяма част от учебния план. „Ако погледнем учебния план в момента, виждаме, че нашата система е подчинена на това да дадем добра чуждоезикова подготовка на децата. Те трябва да учат чужди езици, но като че ли прекалено залитнахме„, посочи той. По думите му българските ученици се справят значително по-добре с чуждите езици отпреди 25 години, но за сметка на това показват много по-слаби резултати по математика и природни науки.

Причини за лошите резултати на PISA

Министър Вълчев свързва слабото представяне на българските ученици в международното изследване PISA именно с проблемите в учебните програми и план. „Беше свалено съдържание в долните часове, станаха още по-амбициозни учебните програми„, коментира той.

Красимир Вълчев подчерта, че математиката и природните науки изискват повече време за усвояване. „В най-голяма степен, ако изтървеш нещо, по-късно не можеш да го компенсираш„, обясни образователният министър.

Външното оценяване и матурите

По отношение на външното оценяване след седми клас, министърът постави въпроса за преосмисляне на цялостната образователна структура. „Често водим дебат дали да отпаднат външните оценявания след четвърти и десети клас. Седми клас е свързан с кандидатстване. За да преосмислим кандидатстването след седми клас, трябва да преосмислим образователната структура – подходящо ли е децата толкова рано да профилират„, заяви Вълчев.

Образователното министерство ще обжалва решението на Върховния административен съд, което дава възможност на зрелостниците да обжалват оценките си от матурите. „Ако влезе в сила решението за обжалване, това би означавало всеки един от нас, който не е доволен от оценката си от матурата, да може да предяви претенции да му бъде променена оценката от матурите в дипломите. Това би довело до анархия в системата, до невъзможност да се кандидатства„, категоричен бе Вълчев.

Забрана на телефоните в училищата

Отделна тема в разговора бе използването на мобилни телефони в училище. Министър Вълчев смята, че пълната им забрана ще подобри образователната среда, макар че по-големият проблем със зловредното влияние на телефоните според него е вкъщи, а не в учебните заведения.

„Това са правила, които трябва да се спазват. Ние имаме проблем със системата от санкции„, отбеляза министърът. Като пример той посочи Гърция, където след въвеждането на забрана за телефони в училищата са наложени 16 хиляди санкции на ученици.

Според образователния министър учителите в България се въздържат от налагането на санкции поради няколко причини, включително необходимостта от попълване на множество документи. Вълчев смята, че оценката за поведение би била по-подходяща от строгата система от санкции, тъй като включва и поощряващ елемент.

„Българското училище има проблем с дисциплината. Имаме ограничени правомощия на учителите да въдворят дисциплина. Агресията не се създава в училище, тя се проявява в училище„, заяви министърът.

По отношение на заплатите в образователния сектор Красимир Вълчев поясни, че учителските възнаграждения следват динамиката на средната заплата в страната.