Мнозинството от българите отчитат намалени спестявания на фона на скока на инфлацията

Социологическо проучване, проведено от агенция „Тренд“ по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), разкрива, че 73% от българите смятат, че спестяванията им са намалели поради високата инфлация от средата на 2021 г. насам.

Макс Баклаян, инвестиционен експерт в ЕКИП, обясни в ефира на БНР, че правилният подход към финансите е да се даде приоритет на спестяването за бъдещи нужди пред харченето за непосредствени желания. За съжаление много българи спестяват едва след като изпълнят всички текущи разходи и желания. Той отбеляза, че хората често спестяват „за черни дни“ или в подготовка за по-големи краткосрочни покупки.

Баклаян предложи да се мисли за спестяването като за „данък, който плащате на бъдещото си аз“. То не изисква драстична част от доходите, а по-скоро внушава нагласата да се харчи по-малко, отколкото се печели. Той посочи, че спестяването е поведение, което се развива с течение на времето, като много хора започват да спестяват между 40 и 70-годишна възраст, след което често пренасочват вниманието си към непосредствените нужди.

Стоян Панчев, икономист от ЕКИП, посочи, че спестяването в банка става все по-неефективно в борбата с инфлацията поради отрицателните реални лихвени проценти. „Дори да оставите парите си в банка, това пак намалява стойността на спестяванията ви“, отбеляза той по БНР. Панчев изтъкна и значителното неравенство във възможностите за спестяване в рамките на България, отбелязано в доклад на ЕК.

Баклаян подчерта, че изчакването човек да изпадне в затруднено финансово положение, за да започне да спестява, е погрешно. Той заяви: „В България има голям глад за работна ръка, особено за квалифицирани работници, и потенциалът за нарастване на доходите е доста значителен.“ Той предложи най-лесните луксозни стоки, от които може да се откаже, да бъдат марковите стоки, скъпата електроника и вечерите навън.

Що се отнася до спестяванията, Баклаян призова за промяна на гледната точка, като предложи хората да гледат на спестяванията като на средство за бъдещо благоденствие, а не като на лишаване от удоволствия. Той изтъкна: „Може да се окаже, че живеете много по-добре, ако спестявате.“

Според Панчев нарастващият процент на кредитите в България е огледален на нарастващата инфлация, като той определи като особено тревожен ръста на ипотечните кредити. Той подчерта, че около 25% от българите теглят бързи кредити, докато малко над 20% успяват да спестяват. Това създава разделение в обществото между тези, които са фокусирани върху потреблението над доходите си, и тези, които се стремят да спестяват за бъдещето.