Предсрочни избори променят курса на Германия

Предсрочните избори идват след разпадането на коалицията на Олаф Шолц

Германия е на прага на ключови предсрочни избори за Бундестага, насрочени за 23 февруари 2025 година. Те идват след бурни политически събития, започнали с разпадането на коалицията на канцлера Олаф Шолц през ноември 2024 година. Според последните данни от анкети, Християндемократическият съюз (CDU) и Християнсоциалният съюз (CSU) водят с около 30% подкрепа, следвани от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), Социалдемократическата партия (SPD) и Зелените.

Разпадането на управляващата коалиция започна на 6 ноември 2024 година, когато Олаф Шолц уволни министъра на финансите Кристиан Линднер от Свободната демократическа партия (FDP). Това доведе до напускането на FDP от правителството, оставяйки SPD и Зелените в малцинствен кабинет. На 16 декември Шолц загуби вот на доверие в Бундестага с 394 гласа „против“ срещу 207 „за“. Президентът Франк-Валтер Щайнмайер разпусна парламента на 27 декември, обявявайки изборите за 23 февруари вместо планираните за септември.

Изборната система в Германия е пропорционална, като всеки гласоподавател разполага с два гласа – един за кандидат в своя район и един за партийна листа. За да влязат в Бундестага, партиите трябва да преодолеят 5% праг или да спечелят поне три директни мандата. Реформа от 2023 година фиксира местата на 630, а през 2024 година Конституционният съд потвърди изключението за трите директни победи.

Основните кандидати

Четирима претенденти за канцлер са в центъра на вниманието. Фридрих Мерц от CDU/CSU залага на строги мерки срещу имиграцията и икономически реформи. „Трябва да възстановим сигурността и реда в страната“, заяви той в скорошно интервю за вестник Die Welt. Олаф Шолц от SPD защитава социалните придобивки и предпазлива външна политика. Роберт Хабек от Зелените акцентира на екологията и социалната справедливост, а Алис Вайдел от AfD настоява за затваряне на границите и излизане от еврото.

Коалиционни перспективи

Анкетите сочат, че CDU/CSU имат преднина, но няма да постигнат абсолютно мнозинство. Най-вероятна е голяма коалиция с SPD, макар че преговорите могат да продължат месеци, както беше през 2021 година. AfD, въпреки силните си 20%, остава изключена от коалиционни планове заради крайнодесните си позиции. Според политическия анализатор Клаус Шмит от университета в Хановер, „AfD може да усложни математиката за стабилно правителство“.

Влиянието на технологиите

Социалните мрежи са ключов фактор в кампанията. AfD активно използва TikTok, привличайки млади гласоподаватели с кратки, въздействащи видеа. Елон Мъск публично подкрепи партията чрез платформата X, което предизвика остри критики от Шолц. „Бъдещето на Германия ще се реши от гражданите, а не от собствениците на социални мрежи“, заяви канцлерът в новогодишното си обръщение. Европейската комисия тества платформите за дезинформация, а експерти предупреждават за потенциално руско влияние.

Изборите на 23 февруари ще определят посоката на Германия в условия на икономическа несигурност и нарастващо недоволство. Резултатът ще зависи от способността на партиите да мобилизират поддръжници и да договорят работеща коалиция.