Трети март – история на националния празник

Национален празник с променяща се съдба през годините

От панихиди и молебени до официален статус – пътят на датата, белязала българската свобода.

Трети март е обявен за национален празник с указ на Държавния съвет на Народна република България от 27 февруари 1990 година. Само няколко дни по-късно, на 5 март, Деветото Народно събрание потвърждава това решение с единодушен вот.

„Моля народните представители, които са съгласни 3-ти март да бъде обявен за национален празник на България да гласуват. Решението е единодушно“, обявява Станко Тодоров, председател на Народното събрание.

Новият национален празник е отпразнуван тържествено в Народния театър, където председателят на Държавния съвет Петър Младенов поздравява всички с думите: „Най-сърдечно ви поздравявам с националния празник на скъпото ни отечество – 3 март.“

Решението идва едва четири месеца след 10 ноември 1989 година и началото на демократичните промени в страната. До този момент националният празник на България е бил 9 септември.

Търсене на обединяваща дата

„Търсенето на управляващата комунистическа партия е да се намери все пак някаква общоприемлива дата за онези условия и в този смисъл преценката им е била абсолютно вярна“, споделя доцент Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.

Интересен е фактът, че на три пъти в историята ни 3-ти март е обявяван за официален празник. Датата е свързана с подписването на Санстефанския мирен договор на 19 февруари 1878 година (по стар стил).

Първите чествания

За първи път честване има през 1880 година, когато празникът е обединен с възшествието на престола на император Александър Втори, което е ден по-рано. С указ на княз Фердинанд през 1887 година, 19 февруари започва да се отбелязва като ден на „Освобождението на България“.

С въвеждането на Григорианския календар, за първи път празникът се отбелязва като 3-ти март през 1917 година и то вече като официален празник. От архивите на Държавна агенция „Архиви“ научаваме интересни подробности за честването:

„Умоляват се господа чиновниците при Министерството на външните работи и изповеданията да присъстват на панихидата и благодарствения молебен, които ще се отслужат в сряда, 3 март, десет и половина часа сутринта в катедралната черква по случай народния празник „Освобождението на България“. Облекло- редингот, цилиндър“, цитира доцент Михаил Груев.

Националните празници през годините

Но какъв е бил националният празник на България от Освобождението до 9 септември?

„Рожденият ден на владетеля. Принципно в монархиите е така… С Борис е малко по-сложно, тъй като той предпочита да поставя акцента върху възшествието му на престола, което е на 5-ти октомври… Някои иронизират с факта, че все още лидерът на опозицията Желю Желев, който ще стане президент, той е роден на 3 март и отново се връщаме към тази традиция държавния глава, неговият рожден ден да бъде национален празник, но това е просто съвпадение на факти“, обяснява доцент Михаил Груев.

Съдбата на празника по време на социализма

По време на социализма 3-ти март е отменен като официален празник. Въпреки това, той е честван еднократно през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението на България.

Любопитна история

От архивите изплува и една любопитна история. На честване на Шипка през 50-те години е сниман руснакът Константин Хруцкий, който твърдял, че е участвал в боевете там и дори имал униформа. Когато обаче трябвало да опише разположението на боевете пред историците, станало ясно, че в думите му няма нищо вярно.

„После се оказва, че става дума за един измамник, по същество човек, който действително е изключително стар, той умира на 113 години, но в един момент си внушава, че е участвал във войната, че е присъствал там“, разказва доцент Груев.

Докато истината бъде разкрита, Хруцкий дори е награден с два български ордена.

Така, с множество обрати във времето, 3-ти март се утвърждава като национален празник на България, символ на освобождението и възстановяването на българската държавност.