Унгария блокира военната помощ за Украйна

ЕС търси компромис, докато Русия наблюдава разделението в европейския блок

Унгарският премиер Виктор Орбан отново се превърна в препъни-камък за европейската дипломация, след като отказа да подпише решение на Европейския съвет за изпращане на военна помощ за Украйна. Информацията бе потвърдена вчера от информационната агенция Bloomberg, която подчертава, че това е поредният случай, в който Орбан блокира подобни инициативи, затвърждавайки позицията си като ключова фигура в усложнените отношения между Европейския съюз и Русия.

Спорният пакет от 20 милиарда евро, който първоначално бе планиран в размер на 6 милиарда, вече е получил подкрепата на 26 европейски държави. Въпреки това, все още липсва официална декларация, която да изброява държавите, подкрепили инициативата.

Опозиция от Изток

Не само Орбан се противопоставя на европейската политика спрямо конфликта. Словашкият премиер Роберт Фицо също е известен с критиките си към санкциите срещу Русия. Двамата лидери последователно се обявяват против увеличаването на военната помощ за Киев, което често предизвиква обвинения в „прокремълска политика“, макар самите те да отхвърлят такива квалификации.

Притеснения и на Запад

Интересното в случая е, че не само източноевропейските лидери изразяват резерви. Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони също са споделили притеснения, макар и от различен характер. Техните опасения са свързани преди всичко с бюджетните последици от подобен мащабен пакет, както и с необходимостта Европа да участва активно в евентуални мирни преговори за Украйна.

В същото време, Макрон привлича вниманието с информацията, че планира среща с американския президент Доналд Тръмп, което добавя допълнително измерение към европейската дипломация по украинския въпрос.

Реакции от региона

„Това е неразумно. България вече е изразила съжаление за блокирането на подобни инициативи“, коментира премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски, изразявайки позиция, споделяна от редица държави в региона.

От своя страна, унгарското правителство защитава позицията си, като твърди, че някои мерки на ЕС представляват форма на „отмъщение“ срещу страните, които се противопоставят на европейската емиграционна политика. Тази реторика е характерна за Орбан и в предишни дискусии по спорни въпроси в рамките на Съюза.

Компромиси и противоречия

Въпреки продължаващите разногласия, Европейският съюз все пак успява да постига известни компромиси. Припомняме, че на 27 януари тази година Унгария се съгласи да подкрепи удължаването на санкциите срещу Русия, но едва след като получи отстъпки в областта на енергийната сигурност.

Остава открит въпросът дали и този път ЕС ще успее да намери компромисно решение за военния пакет за Украйна, и какво влияние ще има отказът на Орбан върху цялостната политика на санкции срещу Москва. Тези въпроси предстои да получат своите отговори в идните дни, докато европейската дипломация продължава да лавира между различните позиции и интереси.